Преди век, когато
се обявява мобилизацията за предстоящата война срещу Османската империя, която
трябва да доведе до освобождението на брата роб от Македония и Одринска Тракия,
Стара Загора се превръща в един разбунен пчелен кошер, както се случва това във
всички градове и по – големи села на страната.
Ярко свидетелство
за това са публикуваните писма от различните населени места от полк. Петър Дървингов
в неговата история на Македоно – Одринското опълчение. Там четем, че още на
вторият ден от мобилизацията (19 септември) от градът е изпратена в телеграма , в която се казва, че вече 120 човека са се
записали и да ги очакват на 20 в София. Тази цифра, дали се отнася за
територията на целият тогавашен Старозагорски окръг или за самият град, днес е
трудно да кажем. Но от самият град в редовете на опълчението се включват 55
човека, от които само четирма не са от Стара Загора, а са бежанци от Дебърският
край.
Времето тогава е
било такова, бихме могли с въздишка да кажем днес. Младите учители са
възпитавали учениците си, че най-голямото богатство е не какво и колко ще имаш
в кесията си, а че там някъде зад Родопите и Рила има още българи, които
страдат и които се надяват, че именно на тях вярват, че е възможно да се освободят. Има
много свидетелства в този смисъл, когато предците ни, казано на езикът на
времето за което говорим, са зарязвали „кяровите си”, за да добият правото и
щастието да загинат на бранното поле в името на свободата на брата роб.
Множеството
ученически и студентски кръжоци, които се създават в края на ХІХ и началото на
ХХ век, както в страната, така и в чужбина способствуват за включването на нови
и нови младежи в редовете на борбата, когато Македония и Одринска Тракия не бяха
„романтична страница” от нашата история, а жива кървяща рана. Именно,
благодарение на тях се изграждат като революционери и вземат участие в
освободителната борба трима от войводите – Стефан Чавдаров, Никола Жеков и Димо
Николов, в преди и след Илинденската
летопис на борбата за свобода. Те на думи и дела реализираха, лозунга на
поколението родено половин век по-късно „Кой, ако не ние! Кога, ако не сега!”
Димо Николов
Славов е роден на 14 октомври 1879 г. в Стара Загора. След завършването на ІV
гимназиален клас в Хасково, продължава обучението си в Морското училище във
Варна, където е привлечен от мичман Тодор Саев в редовете на Вътрешната
Македоно – Одринска Революционна Организация (ВМОРО). През 1901 г. постъпва в
четата на Аргир Манасиев, а по-късно е четник при Коста Мазнейков и Христо
Чернопеев в Македония. От края на 1902 г. се прехвърля в Одринска Тракия, като
четник при Марин Чолаков. След Преображенското въстание става войвода в
Дедеагачко и подвижен член на Одринският оккръжен революционен комитет. След
раняването му се прибира в България. През 1907 г. е отново с чета в Дедеагачко
до Младотурската революция от 1908 г.
Никола Костов
Жеков е роден през 1880 г. в Стара Загора. Син на един от братята на Михаил и
Георги Жекови, загинали по време на Старозагорското въстание от 1875 г. Техната
саможертва е възпята от народният поет Иван Вазов. Учи в железарското училище в
Самоков, където става член на революционния кръжок „Трайко Китанчев”. Четник
при Михаил Попето и Христо Чернопеев. След, което става дългогодишен войвода в
Струмишко и Радовишко, преди и след Илинденското въстание. Самият той още в
същият ден на мобилизацията изпраща телеграма до София, за да пита какво да
прави.
Стефан Иванов
Чавдаров е роден на 24 март 1883 г. в Стара Загора. Завършва ІІ гимназиален
клас. По време на Илинденско – Преображенското въстание е в четата на Пейо
Шишманов в Смолянско. От 1904 до 1907 г. е четник и районен войвода в Драмско.
В началото на 1908 г. е назначен за войвода в Кривопаланска околия, на който
пост остава до Младотурската революция. От 1910 до обявяването на войната е войвода в Горноджумайско и Малешевско.
На 8 септември
1912 г. из всички по-големи селища в страната е изпратено тайно и твърде бързо
окръжно писмо на Изпълнителния комитет на Македоноодринските братства, с което
се приканват всички мъже бежанци на възраст между18 и 48 години и живущи в
България да се записват във формиращите се чети, които трябва да разрушават
противниковите комуникации, да овладяват важни стратегически пунктове, да
организират и въоръжават българското население в партизански чети и отряди.За
това, че ще действат в тила на врага, още преди началото на войната им са
предоставени предимно диверсионни и разузнавателни задачи, както се посочва и в
„Правилника за доброволческите чети, които ще действат в Македония и Одринско в
Освободителната война.”
Почти целият
наличен състав на четите и отрядите се състои от бивши участници в
националноосвободителните борби в Македония и Одринско, а също така от
необучени или слабо обучени доброволци. За това се отделя внимание на
военнотехническата им подготовка. От 18 до 22 септември 60 човека са обучавани
за работа с разрушителни заряди и ръчни бомби от капитан Стоян Величков.
На 22 септември
навлизат първите чети в тила на врага, а до края техният брой надхвърля числото
53. Но обявените от полк. Дървингов 53 ръководители на чети, отряди, роти и
дружини, трябва да се възприемат, като
съзнателно финанасирани и подпомогнати от държавата за нуждите на военното
министерство, а не като водачи на всички чети действащи на територията на
Македония и Одринска Тракия.
На 26 септември
1912 г. всички чети и отряди са зачислени със заповед в състава на Македоно –Озринското
Опълчение и по този начин се превръщат юридически в подразделения на
Българската армия и възприемат нейната организация и структура.
Четите изцяло
действат на територията на Македония и Одринска Тракия, в тила на врага. Най-много чети са изпратени на
територията на Македония. Някой от тях съдействат при освобождаването на
поробените земи , както на Българската армия така и на съюзниците ни, било то
сърби или гърци, в зависимост от мястото, за което са определени да действуват.
Стефан Чавдаров и Никола Жеков действат със своите чети на територията на
Източна Македония по течението на река Струма, докато Димо Николов е изпратен
да действа на територията на Беломорска Тракия. В една или друга степен, това е
напълно нормално и естествено и съобразено с поставените задачи пред всеки от
тях. Територията на която действат им е позната, хората при които ще отидат
също ги познават и ще им имат доверие, защото в крайна сметка, съобразено с
днешната ни представа, тези чети се явяват клетките, около които при дадени
обстоятелства, с наличните материални ресурси, които съществуват в даденият
район, биха могли да съдействат, за набиране на въоръжена сила, която да
действа в тила на противника, и да създава възможност за даване на по-малко
жертви по време на воденето на активни военни действия от страна на българската
армия.
Защото не можем
да си обясним по никакъв друг начин, как една 10 членна чета под ръководството
на Стефан Чавдаров например, според документите за участието в редиците на
Македоно – Одринското опълчение нараства на 36 човека, освен с привличането на
местно население, което се включва в нея или част от новопъстъпилите доброволци
да бъдат насочвани. Документите в една или друга степен дават отговор на
въпросът, с колко човека навлиза в пределите на Османската империя. Основният
състав е бил събран още на 17 септември, само един от неговата чета е записан
на датата 25 с.м. За останалите, които са взели участие в нея, не е посочена
дата, кога са постъпили. Шест от четниците са от Стара Загора, с войводата са
7, останалите трима са от Златарица, Търновско, Златица, Софийско и от
Драглище, Разложко. Като се има в предвид първоначалният район на действие на
четата, бихме могли да заявим, че той е съзнателно включен в нея като човек
познаващ района. Но, неговата чета може да се каже, че е една от интересните,
затова че в нейният състав по-късно се включват 8 арменци и двама гърци, ако за
единият може да се приеме за гърцизиран българин от Одрин, другият е от о.
Крит. Сред имената на четниците е и името на дългогодишният войвода на ВМОРО от
преди Илинденската епопея и малко след нея – Андон Лазов – Кьосето. Имайки в
прдвид, информацията, която се съдаржа от полк. Петър Дървингов, че друг
старозагорец, взел участие като четник и войвода в Драмско и Зеляховско след
Илинденският период, а от 1910 до започването на Балканската война е разложки околийски войвода, какъвто е Тачо Хаджистоенчев, се появява в пункта намиращ се в Дупница с 200
човека – селяни, за да иска материално осигуряване на хората, които ръководи, а
в документите е записано, че при започването на Балканската война е в четата на
Георги Занков. Може да се изкаже предположението, че именно около такива хора,
с изграден авторитет и опит, познаващи, както спецефичните условия на
територията, на която ще се действа, познаващи
приомите на партизанската борба, която са длъжни да прилагат, а също
така и хората, на които могат да се опрат.
Според полк.
Дървингов, четата на Никола Жеков е осигурена с 20 пушки, а четата му достига
при навлизането в пределите на Османската империя 25 човека. По.голяма част от
неговите четници са от Стара Загора – 12 (с него) и Чирпан – 7
Четата ръководена
от Димо Николов, под № 46 е получила 7 пушки и толкова човека навлизат в
пределите на Османската империя и трябва да се отправи за своя район - Димотишка околия . Тя действително не
нараства тъй както четата на Стефан Чавдаров, нито остава същата, в крайна
сметка като четници в нея вземат участие 8 човека. В нея няма друг човек, който
да е от Стара Загора или окръга
Името на Стефан
Чавдаров е посочено в списъка като войвода на чета №14 и като чета действаща в
Малешевско. Но в действителност, той не достига до този район поне в първите
месеци на войната.
Никола Жеков
според същият списък е войвода на партизанска чета № 40, но същевременно
фигурира и в списъка на 2-а отделна партизанска рота на Христо Чернопеев.
На път за своите
райони четите устройват събрания и изпращат окръжни на местното население, в
които се нарежда да не се дава на турските власти никаква реквизиция, селският
добитък да са откарва по непристъпни места или да се унищожава, за де не бъде
използван от турските власти. Тези действия подготвят психически населението,
че този път действително ще има воъйна. Също така се укрепват редиците на
местните милиции и местните чети.
Обединените
усилия на четите, милициите и населението успяват да създадат ефективни спънки
пред турските власти, както по време на мобилизацията и реквизициите, така и в
хода на самите бойни действия. Защото тези действия на местното население
принуждават властите да отделят по големи сили за поддържане на реда.
Четата на Стефан
Чавдаров взема участие в освобождаването на Банско на 5 октомври 1912 г.,
съвмстно с други чети, под общото ръководство на Христо Чернопеев. На 19 с.м.
взема участие в настъплението към Мехомия (дн.гр. Разлог), но след 8-часов бой
се отеглят в Банско. Четата на Стефан Чавдаров участва и в освобождаването на
гр. Кавала на 27 октомври, съвместно с други чети, една от които е водената от
поета Пейо Яворов.
Четата на Димо
Николов, съвместно с тази на Апостол Дограмаджиев подпомага действията на
Кърджалийският отряд при овладяването на Димотика и Дедеагач.
Четата на Никола
Жеков, действа като една от авангардните чети пред частите на 7 –ма Рилска пех.
дивизия и достига до Лагадинско.
По всяка
вероятност на четите на Стефан Чавдаров, Никола Жеков и Димо Николов след
заемането на територията от българските войски са поставени административно –
полицейски задачи. Само по този начин, поне за момента може да си обясним
промяната на наименованието по докувнти на ръководената от Стефан Чавдаров чета
от 17 септември до 1 декември 1912 г., на струмишка чета и на струмски отряд.
Общият брой на взелите участие доброволци в тези формирования по мои изчисление
на базата на Личния състав на Македоно – Одринското опълчение по документи е
106 човека, от които арменците са 21 човека.
След приключване
на възложените им задачи, част от водените от тях четници се включват в трите
новосформирани дружини към Македоно-Одринското опълчение, както е прието да се
изтъква от изследователите на темата, но фактите сочат, че това не е точно
така. От девет членната чета на Димо Николов, само за 5 с войводата, има
сведения, че продължават участието си в редовете на доброволците и то в 5
Одринска дружина. И ако за тях можем да предположим, че е направен някакъв
компромис, за това че са чета действала в района на Одринска Тракия, то не може
да бъде дадено подобно тълкувание, за Никола Жеков, който е записан, че
продължава участието си в 6 Охридска дружина, и с него още 4 – ма четници. От
откритите имена на 23 –на му четника, от 25 – те според полк. Дървингов, 15
продължават участието си във войната, но останалите 10 човека са разхвърлени по
1 или двама из различните дружини. Както споменахме от откритите над100 имена
на участници, взели участие под ръководството на Стефан Чавдаров – 49
продължават участието си в Балканските войни – 24 с войводата в 13 Кукушка
дружина, 13 в 14 Воденска дружина, 11 в 15 Щипска дружина и един в 8 Костурска
дружина.
Дейността на
партизанските формирования може да
изглежда на пръв поглед скромна с мащабите на големите операции и сражения през
Балканската война. Но техните действия, подготовката на населението за войната
и организирането на неовата въоръжена защита, прекъсване на комуникациите на
противника, разстройването на неговият тил и създаването на пречки за
концентриране на войските му по основните направления според плана им за
действия при война, не е маловажна. Участието им в боевете като авангард и
водач на основните български войски, също не е за подценяване, с което изпълняват
достойно своя отечествен дълг към България.
Използвана литература:
Дървингов, П.
История на Македоно – Одринското опълчение. т. 1, С.,1919.
Радев, С. Това,
което видях от Балканската война. С.,1993.
Силянов, Хр.
Освободителните борби на Македония, т.І,ІІ (фототипно издание), С.,1983.
Цветков, М. В.
Станчев и Б. Николов, Искри от жертвената клада на Македония и Тракия. С.,1996.
Борбите в
Македония и Одринско 1878 – 1912. Спомени. С.,1981
Балканската война
в Източните Родопи (1912 - 1913). Кърджали,1987.
Националноосвободителните
борби на българите от Македония и Одринска Тракия през Балканската война
(1912-1913). С.,1994.
Освободителното
движение в Македония и Одринско. Спомени и материали. (фототипно издание),
т.ІІ,С., 1983.
Македоно –
Одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав по документи на Дирекция
„Централен военен архив”. С.,2006.
Гоце Делчев.
Писма и други материали. С.,1967.
Таню Николов
(1873 – 1993). Научна конференция. Доклади и съобщения. Хасково, 1993.
Спикък на четата на Димо Николов по време
на Балканската война
|
№
|
Име, презиме, фамилия
|
год
|
родно място/местоживеене
|
образование
|
Къде и до кога е участвал
|
|
1.
|
Димо Николов
с.502
|
32
|
гр. Ст. Загора
|
V клас
|
Войвода на чета;5 Одринска др.; щаб на 2 бригада на МОО ;
17.9.1912 – 10.8.1913 г.
|
|
2.
|
Тодор Ив. Гърнев
с.192
|
24
|
с. Драбишне, Одринско
|
2 отделение
|
Четата на Д. Николов; щаб на 2 Бригада на МОО; 30.9.1912 –
10.8.1913 г.
|
|
3.
|
Белю Димов
с. 233
|
43
|
с. Румелия, Харманлийско
|
|
Четата на Д. Николов – 17.9.1912 - ?
|
|
4.
|
Иван Костов с.372
|
37
|
гр. Цариград
|
неграмотен
|
Четата на Д. Николов; 30.9.1912 - ?
|
|
5.
|
Делчо Маратов
с.423
|
25
|
с. Брегово, Харманлийско
|
|
Четата на Апостол Дограмаджиев;четата на
Д. Николов
|
|
6.
|
Атанас Николов
с.497
|
26
|
с. Пишман, Софлийско; местоживеене Идирлии, Хасковско
|
|
Четата на Д. Николов; 17.9.1912 - ?
|
|
7.
|
Станчо Д. Попов
с. 582
|
23
|
Малко Търново; местоживеене Бунар Хисар
|
гимназиално образование
|
Четата на Д. Николов; щаб 2 Бригада на МОО; 4 р. 8
Костурска др.; 17.9.1912 – 10.8.1913 г.; орден за храброст ІV ст
|
|
8.
|
Ангел Стойчев
с.662
|
26
|
с. Нова махала, Ортакьойско
|
|
Четата на Д. Николов; 30.9.1912 - ?
|
|
9.
|
Лазар Чичовалиев
с. 799
|
20
|
гр. Велес
|
ІІ клас
|
Четата на Д. Николов; 5 Одринска др.; 30.9.1912 - ?
|
Списък на четата на Никола Жеков по време на Балканската война
|
№
|
Име, презиме, фамилия
|
год.
|
Откъде е
|
занятие
|
образование
|
Къде и до кога е участвал
|
|
|
1.
|
Никола Костов Жеков с.259
|
30-31
|
гр. Ст. Загора
|
механик
|
|
Войвода на чета; нестр. р. на 6 Охридска
дружина; 17.9.1912 - ?
|
|
|
2.
|
Иван Ангелов с.28
|
29-32
|
гр. Ст. Загора
|
предприемач (акордант)
|
ІІІ клас
|
2 отделна парт. рота; четата на Н. Жеков; 2
и 3 р. 4 Битолска др.; 18.9.1912-22.6.1913 г.; убит при с. Пониква, Кочанско
|
|
|
3.
|
Костадин Антонов
с.45-46
|
34
|
гр. Ст. Загора
|
|
|
Четата на Н. Жеков; 3 р. 3 Солунска дружина
|
|
|
4.
|
Славчо Василев с.113
|
29
|
гр. Струмица
|
обущар
|
ІІ клас
|
2 рота на Лозенградската парт. дружина;
четата на Н. Жеков; 4 и нестр. р. 5 Одринска др.; 18.9.1912 – 10.8.1913 г.
|
|
|
5.
|
Жеко Ж. Господинов с.181
|
25
|
гр. Ст. Загора
|
|
|
Четата на Н. Жеков
|
|
|
6.
|
Иван Димитров с.218
|
25
|
гр. Чирпан
|
|
|
Четата на Н. Жеков
|
|
|
7.
|
Андрей (Андрея) М. Златев с.270
|
28-29
|
гр. Ст. Загора
|
търговец
|
търговско училище
|
2 отделна парт. рота; четата на Н. Жеков; 2
и нестр. р. 6 Охридска др. 18.9.1912 - ?
|
|
|
8.
|
Диню Иванов
с.283
|
25
|
гр. Чирпан
|
варджия
|
І клас
|
Четата на Н. Жеков; 3 р.1 Дебърска др.;
21.9.1912 – 10.8.1913 г.;ранен
|
|
|
9.
|
Михаил Йорданов с.326
|
23-25
|
гр. Чирпан
|
предприемач
|
ІІІ клас
|
Четата на Н. Жеков; 3 р. 1 Дебърска др.;
28.9.1912 – 18.6.1913 г.; убит при Султан тепе
|
|
|
10.
|
Данчо Манолов с.421
|
23
|
гр. Чирпан
|
|
|
Четата на Н. Жеков
|
|
|
11.
|
Стефан Маринов
с.425
|
32
|
гр. Чирпан
|
|
|
Четата на Н. Жеков; нестр. р. 6 Охридска
др.; орден за храброст ІV ст
|
|
|
12.
|
Иван Начев
с.487
|
27
|
гр. Ст. Загора
|
|
|
Четата на Н. Жеков; продоволствен транспорт
МОО; 17.9.1912 - ?
|
|
|
13.
|
Стефан Петков с.551
|
27-30
|
гр. Ст. Загора
|
кръчмар
|
І клас
|
Четата на Н. Жеков; 12 Лозенградска др.;
17.9.1912 - ?
|
|
|
14.
|
Димитър Ив. Рохов с.597
|
27 - 28
|
гр. Сливен
|
учител
|
средно обр.
|
Четата на Н. Жеков; щаб 13 Кукушка др.; ? –
10.8.1913; кр. за храброст ІV
|
|
|
15.
|
Петко П. Русков с.599
|
28 - 30
|
гр. Ст. Загора
|
търговец
|
ІІІ клас
|
Четата на П. Карамфилов; четата на Н. Жеков;
нестр. р. 6 Охридска др.; 18.9.1912- ?
|
|
|
16.
|
Георги Хр. Стойков с.635
|
35
|
гр. Ст. Загора
|
|
|
Четата на Н. Жеков; 17.9.1912 - ?
|
|
|
17.
|
Сократ Стойков
с. 658
|
23
|
с.Кулешино, Струмишко
|
|
|
Четата на Н. Жеков
|
|
|
18.
|
Бончо Стоянов
с.665
|
24
|
гр. Ст. Загора
|
|
|
Четата на Н. Жеков; 3 рота на 12
Лозенградска дружина
|
|
|
19.
|
Иван Стоянов
с.671
|
28
|
гр. Чирпан
|
|
|
Четата на Н. Жеков; ранен на 28.10. 1912 г.
при с. Висока, Лъгадинско
|
|
|
20.
|
Ради Танев
с.690
|
25
|
гр. Чирпан
|
|
|
Четата на Н. Жеков
|
|
|
21.
|
Жельо Тодоров
с.709
|
25
|
гр. Ст. Загора
|
|
|
Четата на Н. Жеков
|
|
|
22.
|
Иван Хаджиниколов
с.752
|
33
|
гр. Ст. Загора
|
чиновник
|
ІІІ клас
|
Четата на Н. Жеков;2 р. на отделна партизан.
др.; нестр. р. 6 Охридска др.; 17.9.1912 - ?
|
|
|
23.
|
Георги Стойков Христов с.765
|
23
|
гр.Варна
|
|
|
Четата на Н. Жеков; 4 р. 8 Костурска др.;16.10.1912
г.- ?
|
Общ списък на участниците
под ръководството на войводата
Стефан Чавдаров по
време на Балканската война
|
№
|
Име, презиме, фамилия
|
год.
|
От къде е
|
занятие
|
oбразов.
|
Къде и до кога е участвал
|
|
1.
|
Стефан Иванов Чавдаров
|
29
|
гр.Ст. Загора
|
бакалин
|
ІІ клас
|
Войвода п.ч.;3 р. от 13 Кукушка др.; 17.9.1912
– 11.8.1913 г.
|
|
2.
|
Агоп Артин
с.14
|
22
|
Анадола
|
касапин
|
неграмотен
|
Струмски отряд
|
|
3.
|
Методи Алексов
с.19
|
26
|
гр. Солун
|
търговец
|
ІV клас
|
Струмска чета
|
|
4.
|
Костадин Андонов
с. 38
|
18 -19
|
с.Кочериново,
Дупнишко
|
касапин
|
І клас
|
С.ч.;3р.14 Воденска др.
|
|
5.
|
Стамат Атанасов
с.70
|
21
|
с.Гор.Спанчево, Мелнишко
|
земеделец
|
3 отделение
|
|
|
6.
|
Цвятко (Цветко) Атанасов с. 73
|
30
|
С. Лешко, Горноджумайско
|
земеделец
|
2 отделение
|
С.ч.; 2р. 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913 г.
|
|
7.
|
Костадин Балабанов
с.77
|
27
|
с. Лешко, Горноджумайско
|
учител
|
ІІІ клас
|
С.ч.; 1р.13 Кукушка др.; ? – 30.6.1913 г.
|
|
8.
|
Ованес Богосиян
с.91
|
38-39
|
Персия
|
чиновник, фабрикант
|
VІІ клас
|
С.ч.; 4р.13 Кукушка др.; ? – 18.6.1913 г.
|
|
9.
|
Михаил Бучински с.103
|
30-32
|
гр. Г. Джумая
|
кафеджия, търговец
|
ІІІ клас
|
С.ч.; 4 р.13 Кукушка др. ? – 10.8.1913 г.
|
|
10.
|
Георги Василев с.115
|
21
|
гр. Г. Джумая
|
търговец
|
ІІ клас
|
Струмишка чета
|
|
11.
|
Георги Василев
с.120
|
25
|
с. Лакос, Серско
|
железар
|
3 отделение
|
С.ч.; 3 р. 15 Щипска др.; ? – 11.8.1913 г.
|
|
12.
|
Иван Гаврилов с.136
|
24
|
с.Тросково, Горноджумайско
|
Производител на тютюн
|
неграмотен
|
С.ч.; 2 р. 15 Щипска др.
|
|
13.
|
Алексо Георгиев с.144
|
30
|
с. Лешко, Горноджумайско
|
шивач
|
3 отделение
|
С.ч.; 2 р. 13 Кукушка др.; ? – 15.7.1913 г.
|
|
14.
|
Иван Георгиев с.155
|
22
|
с. Драглище, Разложко
|
|
|
Четата на Ст. Чавдаров 17.9. – 1.12.1912 г.
|
|
15.
|
Никола Георгиев с.162
|
26
|
гр. Г. Джумая
|
обущар
|
ІІІ клас
|
Четата на Ст. Чавдаров; нестроева рота от 13
Кукушка др.; ? – 10.8.1913 г.
|
|
16.
|
Никола Георгиев с.163
|
24
|
гр. Одрин
|
работник
|
|
Четата на Стефан Чавдаров
|
|
17.
|
Атанас Георгиос с.174
|
18
|
гр. Одрин
|
работник
|
|
Четата на Стефан Чавдаров
|
|
18.
|
Тане Глигоров с.178
|
34
|
гр. Серес
|
кафеджия
|
|
Струмски отряд
|
|
19.
|
Артин Гогас
с.179
|
30
|
С. Кара шерме
|
бербер
|
неграмотен
|
Струмска чета на Ст. Чавдаров
|
|
20.
|
Димитър Грънчаров с. 189
|
19
|
гр. Дупница
|
ученик
|
ІV(V) клас
|
Четата на Ст. Чавдаров; 2 р. 13 Кукушка др.;
? – 10.8.1913 г.
|
|
21.
|
Никола Джамбазов с.206
|
34-35
|
гр. Щип
|
шивач, бакалин
|
3 отделение
|
С.ч.; 1р. 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913 г.
|
|
22.
|
Ангел Димитров с.212
|
21
|
гр. Одрин
|
арабаджия
|
грамотен
|
Струмишка чета
|
|
23.
|
Андрея Димитров с.212
|
32
|
с.Орехово, Серско
|
земеделец
|
неграмотен
|
С.ч.;1 р. 14 Воденска др.
|
|
24.
|
Атанас Димитров с.213
|
35
|
с. Просечен, Драмско
|
тютюно
работник
|
грамотен
|
Струмишка чета
|
|
25.
|
Георги Димитров с.215
|
23
|
гр. Кавала
|
работник
|
неграмотен
|
Струмишка чета
|
|
26.
|
Георги Драганов с.249
|
20-22
|
С.Долна Баня, Самоковско
|
дърводелец
|
Осн.образ.
|
С.ч.; четата на Григор Джинджифилов; 3р. 14
Воденска др.; ? – 6.6.1913 г.
|
|
27.
|
Васил Иванов с.277
|
26-27
|
с. Просечен, Драмско
|
земеделец
|
І клас
|
С.ч.; 1 р. 14 Воденска дружина
|
|
28.
|
Никола Иванов с.294
|
28
|
гр. Ст. Загора
|
|
|
Четата на Ст. Чавдаров; 17.9. – 1.12.1912 г.
|
|
29.
|
Христо Илиас
с. 318
|
35
|
гр. Солун
|
варджия
|
грамотен
|
Четата на Ст. Чавдаров
|
|
30.
|
Агоп Иованес с.320
|
24
|
Гр. Малятя
|
марангоз
|
грамотен
|
Четата на Ст. Чавдаров
|
|
31.
|
Йордан Йорданов с.325
|
28
|
Анадола
|
работник
|
|
Струмишки отряд
|
|
32.
|
Георги Йосифов с.327
|
21
|
гр. Г. Джумая
|
чиновник
|
грамотен
|
Струмишки отряд
|
|
33.
|
Артин Катрел с.341
|
35
|
Муслим
|
кафеджия
|
грамотен
|
Струмишка чета
|
|
34.
|
Кръстю Костадинов с.365
|
23
|
с. Пресечина, Лесковско
|
земеделец
|
неграмотен
|
Струмишка чета
|
|
35.
|
Атанас Костов с.370
|
30
|
гр. Пещера
|
търговец
|
4 отделение
|
Струмишка чета
|
|
36.
|
Гарабет Чилингир Крикор с.384
|
25
|
гр. Бруса
|
кафеджия
|
VІІ клас
|
Четата на Ст. Чавдаров; 4 р. 13 Кукушка др.;
? – 3.4.1913 г.
|
|
37.
|
Манолис (Манол) Критикас с. 384
|
20
|
о. Крит
|
работник
|
|
Струмишка чета; 15 Щипска др.; ? – 7.3.1913
г.
|
|
38.
|
Агоп Къзирян с.396
|
27
|
Ша. К-исар, Армения
|
обущар
|
грамотен
|
Четата на Ст. Чавдаров
|
|
39.
|
Йордан Кърконев с.397
|
18
|
гр. Дупница
|
ученик
|
V клас
|
Четата на Ст. Чавдаров; 4 р. 13 Кукушка др.;
? – 10.8.1913 г.
|
|
40.
|
Астадур Кяуркиян с.399
|
26
|
гр. Бруса
|
|
грамотен
|
Четата на Ст. Чавдаров
|
|
41.
|
Андон Лазов (Кьосето) с.405
|
50
|
гр. Велес
|
земеделец
|
грамотен
|
Четата на Ст. Чавдаров; щаб 13 Кукушка др.;
? – 10.8.1913 г.
|
|
42.
|
Иванес Магардич с.412
|
32
|
|
работник
|
неграмотен
|
Четата на ст. Чавдаров
|
|
43.
|
Петър Манолев с.420
|
32
|
гр. Мелник
|
файтонджия
|
VІІ клас
|
С. ч.; 4 р. 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913 г.
|
|
44.
|
Агоп Мардиросян с.423
|
29
|
Анадола
|
налбантин
|
неграмотен
|
Струмишка чета
|
|
45.
|
Кръстьо Марков с.428
|
25
|
с. Кърлуково, Луковитско
|
земеделец
|
неграмотен
|
Струмишка чета
|
|
46.
|
Никола Марков с.428
|
30
|
гр. Г. Джумая
|
търговец
|
І клас
|
Четата на Ст. Чавдаров
|
|
47.
|
Аршак Маргирос с.431
|
19
|
гр. Ван
|
земеделец
|
VІІ клас
|
Четата на Ст. Чавдаров; 4 р. 13 Кукушка др.;
? – 4.5.1913 г.
|
|
48.
|
Анастас Миланов с.436
|
24
|
с. Райково, Ахъчелебийско
|
шивач
|
4 отделение
|
С. ч.; 1 р. 15 Щипска дружина
|
|
49.
|
Никола Милев с.437
|
26-27
|
Горноджумайско
|
земеделец
|
Осн.образов.
|
С.ч.; 2 р.14 Воденска дружина
|
|
50.
|
Коста (Костадин) Митев с.446
|
30
|
гр. София
|
учител
|
Висше обр.
|
С. ч.; нестр. р. 13 Кукушка др. ;2 р. 15
Щипска др.
|
|
51.
|
Начо Митов с.454
|
39-40
|
с.Кочериново,
Дупнишко
|
земеделец
|
|
С. ч.; 2р. 14 Воденска дружина
|
|
52.
|
Иван Михалев с.462
|
28
|
гр. Ст. Загора
|
|
|
Четата на Ст. Чавдаров; 4 р. 8 Костурска
др.; 25.9.1912 - ?
|
|
53.
|
Н. Мицев с.464
|
35
|
гр. Битоля
|
работник
|
грамотен
|
Струмишка чета
|
|
54.
|
Стефан Николов с.513
|
35
|
о. Лемнос
|
фурнаджия
|
неграмотен
|
Струмишка чета
|
|
55.
|
Райчо (Рачо) Парапитов с.
539
|
23
|
с. Райково, Ахъчелебийско
|
шивач
|
4 отделение
|
С.ч.; 2 р. 15 Щипска др.; ? – 11.8.1913 г.;
награден с кръст за храброст ІV ст.
|
|
56.
|
Ангел Петков
с.547
|
22;27
|
с.Карлуково,
Драмско
|
надничар
|
неграмотен
|
Четата на Ст. Чавдаров; 2р. 14 Воденска др.
|
|
57.
|
Александър Петров (грък) с.554
|
21
|
Галиполи
|
работник
|
|
Струмски отряд на Ст. Чавдаров
|
|
58.
|
Киро Радев
с.589
|
26
|
гр. Ст. Загора
|
|
|
Четата на Ст. Чавдаров; 17.9. – 1.12.1912 г.
|
|
59.
|
Ат. П. Рачков с.595
|
18
|
гр. Пещера
|
дърводелец
|
неграмотен
|
Четата на Ст. Чавдаров
|
|
60.
|
Леонида Сава
( Леониди Савов) с.600
|
23
|
Анадола
|
работник
|
грамотен
|
Стр.отряд; 4 р. 15 Щипска др.
|
|
61.
|
Станимир Н. Свинаров с.605
|
24
|
гр. Златарица
|
|
|
Четата на Ст. Чавдаров;17.9. -1.12.1912
|
|
62.
|
Никола Северов с.606
|
33
|
гр. Г. Джумая
|
фабрикант
|
V клас
|
Четатата на Ст. Чавдаров
|
|
63.
|
Петър Славов с.618
|
24
|
гр. Ст. Загора
|
|
|
Четата на Ст. Чавдаров;17.9. -1.12.1912
|
|
64.
|
Стайко Илиев Стайков с.635
|
23
|
гр. Златица
|
|
|
Четата на Ст. Чавдаров;17.9. -1.12.1912
|
|
65.
|
Васил Стефанов (грък) с.642
|
30
|
гр.Одрин
|
работник
|
грамотен
|
Струмишка чета
|
|
66.
|
Ангел Стойков с.655
|
29
|
гр. Ст. Загора
|
|
|
Четата на Ст. Чавдаров;17.9. -1.12.1912
|
|
67.
|
Запрен Стоянов с.670
|
28
|
гр. Лъгадина
|
обущар
|
|
Четата на Ст. Чавдаров
|
|
68.
|
Агоп Сукияс с.683
|
20-22
|
гр. Кара Исар
|
земеделец
(арабаджия)
|
VІІ клас
|
Струмишка чета; 4 р. 13 Кукушка дружина; ? –
4.6.1913 г.
|
|
69.
|
Никола Петров Тахтунов с.696
|
41
|
гр.Котел
|
художник
|
висше образование
|
Струмишка чета; нестр. р. 15 Щипска дружина
|
|
70.
|
Алексо (Алекса) Тодоров с.705
|
29
|
гр. Г. Джумая
|
търговец
|
І клас
|
С.ч.; 2 р. 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913
|
|
71.
|
Григор Тодоров с.708
|
21-31
|
с. Тросково, Горноджумайско
|
земеделец
|
2 отделение
|
С.ч.; 3 р. 13 Кукушка др.; ? – 10.8.1913
|
|
72.
|
Георги Узунов с.740
|
35
|
с. Падеш, Горноджумайско
|
земеделец
|
неграмотен
|
С.ч.; нестр. р. 14 Воденска дружина
|
|
73.
|
Арделис Филибос с.743
|
25
|
гр. Кара Исар
|
кафеджия
|
грамотен
|
Струмишка чета
|
|
74.
|
Костадин Филипов с.744
|
30
|
Хасковско
|
работник
|
неграмотен
|
Струмишка чета
|
|
75.
|
Георги Атанасов Халов с.754
|
28
|
гр. Ст. Загора
|
|
|
Четата на Ст. Чавдаров;17.9. -1.12.1912
|
|
76.
|
Карник Хачик с.756
|
30
|
гр. Кара Исар
|
земеделец
(арабаджия)
|
неграмотен
|
Четата на Ст. Чавдаров; 4 р. 13 Кукушка
дружина; ? – 4.6.1913 г.
|
|
77.
|
Стефан Хачик
с.756
|
25
|
Анадола
|
работник
|
грамотен
|
Четата на Ст. Чавдаров
|
|
78.
|
Андон Христов
с.760
|
28
|
с. Драгодан, Дупнишко
|
учител
|
Прогимназиално образование
|
|
|
79.
|
Атанас Христов с.760
|
27
|
Костурско
|
ахчия
|
неграмотен
|
Четата на Ст. Чавдаров
|
|
80.
|
Атанас Христов с.761
|
20
|
с. Лешко, Горноджумайско
|
калайджия
|
І клас
|
Четата на Ст. Чавдаров
|
|
81.
|
Васил Христов с.762
|
18
|
с. Кочериново, Дупнишко
|
ученик
|
VІ клас
|
Четата на Ст. Чавдаров
|
|
82.
|
Коте Христов
с.771
|
38
|
с. Кочериново, Дупнишко
|
земеделец
|
неграмотен
|
С.ч.; 2р. 14 Воденска дружина
|
|
83.
|
Атанас Георгиев Цинев с. 791
|
22
|
с. Търлис, Неврокопско
|
земеделец
|
Основно образование
|
С.ч.; 3р. 14 Воденска дружина
|
|
84.
|
Георги А. Чакъров с.794
|
24
|
с. Райково, Ахъчелебийско
|
шивач
|
ІІ клас
|
С.ч.; 2 р. 15 Щипска др.; ? – 11.8.1913 г.
|
|
85.
|
Дамян Стойков Чачкарски с.796
|
|
с. Тросково, Горноджумайско
|
|
|
С.ч.; 1 р. 15 Щипска др.; ? – 10.8.1913 г.
|
|
86.
|
Гарабет Юсен с.811
|
22
|
|
кафеджия
|
грамотен
|
Струмишка чета
|
|
87.
|
Георги Яков с.814
|
22
|
гр. Одрин
|
кундурджия
|
грамотен
|
Струмишка чета
|
|
88.
|
Георги Янков с.821
|
18
|
гр. Г. Джумая
|
шивач
|
4 отделение
|
С.ч.; 13 Кукушка др.; ?- 10.8.1913 г.
|
|
89.
|
Георги Янков
с.821
|
38-40
|
гр. Драма
|
арабаджия/ файтонджия
|
неграмотен
|
С.ч.; 14 Воденска дружина
|
|
90.
|
Никола Янов с.824
|
28
|
гр. Драма
|
фурнаджия
|
грамотен
|
Струмишка чета; Кукушка чета
|
|
91.
|
Антраник Яхча с.825
|
20
|
гр. Ада пазар
|
земеделец
|
VІІ клас
|
С.ч.; 4 р. 13 Кукушка дружина; ?-16.5.1913
г.
|
|
92.
|
Тикран Авак с.11
|
25
|
Мишлу
|
марангоз
|
неграмотен
|
Струмишка чета
|
|
93.
|
Йованес Аванес с.11
|
24
|
Анадола
|
железар
|
грамотен
|
Струмишка чета
|
|
94.
|
Георги Анастас с.21
|
20
|
Анадола
|
работник
|
неграмотен
|
Струмишка чета
|
|
95.
|
Фоти Андон с.36
|
20
|
гр. Одрин
|
кафеджия
|
|
Струмишка чета
|
|
96.
|
Паскал Апостолов с.49
|
26
|
с. Гор. Спанчево, Мелнишко
|
земеделец - тютюнджия
|
неграмотен
|
С.ч.; 2 р. 13 Кукушка дружина; ? - 18.5.1913
|
|
97.
|
Илия Атанасов
с.65
|
27
|
с.Обидим, Неврокопско
|
дърводелец
|
4 отделение
|
С.ч.; 4 р. 13 Кукушка дружина; ? . 10.8.1913
г.; орден за храброст ІV ст
|
|
98.
|
Кирил Атанасов
с. 65
|
21
|
с. Райково, Ахъчелебийско
|
шивач
|
4 отделение
|
Струмишка чета
|
|
99.
|
Таквор Барсам (Барсамян) с.80
|
25-27
|
гр.Бруса
|
земеделец
|
VІІ клас
|
С.ч.; 4 р. 13 Кукушка дружина; ? – 16.5.1913
г.
|
|
100.
|
Григор Ст. Белокапов с.85
|
30
|
гр. Кюстендил
|
чиновник
|
VІ клас
|
С.ч.; 2 р. 15 Щипска дружина; ? – 4.7.1913
г. ; убит
|
|
101.
|
Христо Ал. Божков
|
25
|
гр. Дупница
|
учител
|
незавършено висше обр.
|
С.ч.; адютант на 13 Кукушка др.;
? – 10.8.1913 г.;кръст за храброст
|
|
102.
|
Костадин Хр. Бозуков с.96
|
21
|
с.Гор. Райково, Ахъчелебийско
|
шивач
|
ІІІ клас
|
С. отряд;1 р. 15 Щипска др.; ? – 11.8.1913
г.; орден за храброст ІV ст
|
|
103.
|
Ив. Василев с.110
|
48
|
с.Асват кьой, Разградско
|
земеделец
|
неграмотен
|
Струмишка чета
|
Забележка: извинявам се за лошият изглед на таблицата, защото тя е като приложение към материала посветен на 100 години от обявяването на Балканската война. Преклонението пред паметта изискваше да приложа тези таблици с имената на откритите участници в тези чети.
Няма коментари:
Публикуване на коментар